Както всичко, от мрака съм създаден,
вик на глупост от всезнание издаден,
да наруши мъдра тишина, време безкрайно,
да превърне себе си в нещо тъй нетрайно.
Със смътната идея за отлична бродерия,
фини частици обединени в снопове материя,
изделие и слуга на съзнание неволно,
материята е илюзия, схващане своеволно.
С безконечен поток от различни мисли,
те са мои, но не! Kогато някой се замисли,
винаги дарени от някъде си, те не са мои,
съзнанието е илюзия, водено от други герои. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up