Цял живот в тъмнината бродя,
цял живот с всички се боря,
сърцето ми бе вечно студено,
белязано и силно наранено.

Лутах се и търсех някъде светлина,
чудех се докога ще тъна в нищета,
докога сърцето ми ще бъде мрачен храм
на омраза, гняв и срам.

Но един ден, бродейки в мрака,
падайки и гърлено викайки като сврака,
дойде ти, любов, и ми даде светлина,
даде ми силата да стана и да продължа.

Да ходя по твоите следи нощ и ден,
да дишам въздуха ти вдъхновен.
Да знам, че ти ме спаси от смъртта,
и затова живота си обричам на любовта.