15 сент. 2010 г., 22:03
Цял живот в тъмнината бродя,
цял живот с всички се боря,
сърцето ми бе вечно студено,
белязано и силно наранено.
Лутах се и търсех някъде светлина,
чудех се докога ще тъна в нищета,
докога сърцето ми ще бъде мрачен храм
на омраза, гняв и срам.
Но един ден, бродейки в мрака,
падайки и гърлено викайки като сврака,
дойде ти, любов, и ми даде светлина,
даде ми силата да стана и да продължа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация