15 сент. 2010 г., 22:03

Светлината в мрака 

  Поэзия
496 0 0

Цял живот в тъмнината бродя,
цял живот с всички се боря,
сърцето ми бе вечно студено,
белязано и силно наранено.

Лутах се и търсех някъде светлина,
чудех се докога ще тъна в нищета,
докога сърцето ми ще бъде мрачен храм
на омраза, гняв и срам.

Но един ден, бродейки в мрака,
падайки и гърлено викайки като сврака,
дойде ти, любов, и ми даде светлина,
даде ми силата да стана и да продължа.

Да ходя по твоите следи нощ и ден,
да дишам въздуха ти вдъхновен.
Да знам, че ти ме спаси от смъртта,
и затова живота си обричам на любовта.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??