8 abr 2021, 7:44

Светлинно

  Poesía
1.6K 0 3

 

Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите  се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
 
И кошмарна неизвестност бди.
Влива се горчилка в двете вени.
Всичко е било... И е преди... 
Бавно капят мигове броени.

 

Кротък глас. Загрижени очи.
Някой те измъква от въртопа.
Също в бяло...с поглед от лъчи.
Носи светлина .... и стетоскопа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За пръв път попаднах на твойте стихове и не можех да се спра да ги чета.Пиша ти сега за всички - ти си ГОЛЯМА,няма нищо от теб,което да не е стойностно.Имаш дарба и докосваш сърцата,поздравления!
  • Да бъдат тези в бяло....благословенни!
  • Сънища от болката спасяват.
    Докосващо! Хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...