Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди.
Влива се горчилка в двете вени.
Всичко е било... И е преди...
Бавно капят мигове броени.
Кротък глас. Загрижени очи.
Някой те измъква от въртопа.
Също в бяло...с поглед от лъчи.
Носи светлина .... и стетоскопа.
© Нина Чилиянска Всички права запазени