8 апр. 2021 г., 07:44

Светлинно

1.6K 0 3

 

Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите  се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
 
И кошмарна неизвестност бди.
Влива се горчилка в двете вени.
Всичко е било... И е преди... 
Бавно капят мигове броени.

 

Кротък глас. Загрижени очи.
Някой те измъква от въртопа.
Също в бяло...с поглед от лъчи.
Носи светлина .... и стетоскопа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За пръв път попаднах на твойте стихове и не можех да се спра да ги чета.Пиша ти сега за всички - ти си ГОЛЯМА,няма нищо от теб,което да не е стойностно.Имаш дарба и докосваш сърцата,поздравления!
  • Да бъдат тези в бяло....благословенни!
  • Сънища от болката спасяват.
    Докосващо! Хареса ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...