26 sept 2010, 22:01

Светло бъдеще...

  Poesía » Civil
1.9K 0 10

Времето отдавна мина

на Снежанка, Мечо Пух,

Палечко и Буратино.

Нов е приказният дух.

 

Нов е вече и героят –

попфолк гърла, шоумен...

И множи се звездоброят

от подобни ден след ден.

 

Че родителското тяло

и отрочето му днес,

май приличат си изцяло –

с вкус един и интерес.

 

С възпитание такова,

без да учи и чете,

видно за какво готова

бодра смяна ни расте...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борко Бърборко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, не им ли мина модата на "новите герои"...
  • Много си прав , но какво да се прави - децата не са случили на родители....Горките... !
  • Е не, не е така, колкото и да го мислим!!!
  • Много си прав!Кой да възпитава бедните дечица, след като самите възпитатели -родители, учители, общество са болни от тежка морална криза? Ако се затрие България, то няма да е от празностомашие, а от празноглавие!
    Поздрав за този стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...