Sep 26, 2010, 10:01 PM

Светло бъдеще...

  Poetry » Civic
1.9K 0 10

Времето отдавна мина

на Снежанка, Мечо Пух,

Палечко и Буратино.

Нов е приказният дух.

 

Нов е вече и героят –

попфолк гърла, шоумен...

И множи се звездоброят

от подобни ден след ден.

 

Че родителското тяло

и отрочето му днес,

май приличат си изцяло –

с вкус един и интерес.

 

С възпитание такова,

без да учи и чете,

видно за какво готова

бодра смяна ни расте...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, не им ли мина модата на "новите герои"...
  • Много си прав , но какво да се прави - децата не са случили на родители....Горките... !
  • Е не, не е така, колкото и да го мислим!!!
  • Много си прав!Кой да възпитава бедните дечица, след като самите възпитатели -родители, учители, общество са болни от тежка морална криза? Ако се затрие България, то няма да е от празностомашие, а от празноглавие!
    Поздрав за този стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...