26 сент. 2010 г., 22:01

Светло бъдеще...

1.9K 0 10

Времето отдавна мина

на Снежанка, Мечо Пух,

Палечко и Буратино.

Нов е приказният дух.

 

Нов е вече и героят –

попфолк гърла, шоумен...

И множи се звездоброят

от подобни ден след ден.

 

Че родителското тяло

и отрочето му днес,

май приличат си изцяло –

с вкус един и интерес.

 

С възпитание такова,

без да учи и чете,

видно за какво готова

бодра смяна ни расте...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, не им ли мина модата на "новите герои"...
  • Много си прав , но какво да се прави - децата не са случили на родители....Горките... !
  • Е не, не е така, колкото и да го мислим!!!
  • Много си прав!Кой да възпитава бедните дечица, след като самите възпитатели -родители, учители, общество са болни от тежка морална криза? Ако се затрие България, то няма да е от празностомашие, а от празноглавие!
    Поздрав за този стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...