5 feb 2017, 18:49

Светофарно настроение

  Poesía
1.2K 1 9

СВЕТОФАРНО НАСТРОЕНИЕ

 

Зелено е.

И тръгвам със мечтата

за грейналата пролетна магия,

където пеят птици, а росата

в очите на цветята пак се крие...

Цъфти около мене любовта

и сякаш рай обгърнал е сърцето.

И окрилен, със птичите ята,

политам във безкрая на небето!

Но светва жълто.

Хей, внимавай ти,

че приближи до слънцето горещо

и златно-жълти, парещи лъчи

ще разтопят крилата ти човешки.

Че жълти са очите на страха,

на злобата от завист страстно дива...

Във жълто се обагря есента,

с предчувствие за зимата ревнива.

Червено е

на залеза окото

и спирам,

за да видя своя грях.

Кипи кръвта ми алена, защото

не те последвах и не те разбрах...

Червени са очите без отрада,

а може би, червени са от плач.

Без теб изгарям в пламъци на ада,

родени от раздялата по здрач.

 

Така се движа, воден все от чувства,

към ад и рай - във бясна надпревара!

Животът не е ли едно изкуство,

кодирано в цвета на светофара?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изкуството е повторение на живота, но обагрено от лъжливите илюзии за съвършенство! А защо не и от светофари?
  • Истинско изкуство...
  • Прав си - животът е изкуство. Хареса ми идеята да го кодираш в цвета на светофара. Поздравления за оригиналния стих!
  • Харесах!
  • Шарен живот. Дали е сфетофар, дали изпечен мошеник, дали изкусен илюзионист... както и да го наречеш, все ще е вярно!
    Поздрави за стиха!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...