5 feb 2017, 18:49

Светофарно настроение

  Poesía
1.2K 1 9

СВЕТОФАРНО НАСТРОЕНИЕ

 

Зелено е.

И тръгвам със мечтата

за грейналата пролетна магия,

където пеят птици, а росата

в очите на цветята пак се крие...

Цъфти около мене любовта

и сякаш рай обгърнал е сърцето.

И окрилен, със птичите ята,

политам във безкрая на небето!

Но светва жълто.

Хей, внимавай ти,

че приближи до слънцето горещо

и златно-жълти, парещи лъчи

ще разтопят крилата ти човешки.

Че жълти са очите на страха,

на злобата от завист страстно дива...

Във жълто се обагря есента,

с предчувствие за зимата ревнива.

Червено е

на залеза окото

и спирам,

за да видя своя грях.

Кипи кръвта ми алена, защото

не те последвах и не те разбрах...

Червени са очите без отрада,

а може би, червени са от плач.

Без теб изгарям в пламъци на ада,

родени от раздялата по здрач.

 

Така се движа, воден все от чувства,

към ад и рай - във бясна надпревара!

Животът не е ли едно изкуство,

кодирано в цвета на светофара?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изкуството е повторение на живота, но обагрено от лъжливите илюзии за съвършенство! А защо не и от светофари?
  • Истинско изкуство...
  • Прав си - животът е изкуство. Хареса ми идеята да го кодираш в цвета на светофара. Поздравления за оригиналния стих!
  • Харесах!
  • Шарен живот. Дали е сфетофар, дали изпечен мошеник, дали изкусен илюзионист... както и да го наречеш, все ще е вярно!
    Поздрави за стиха!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...