Светофарно настроение
СВЕТОФАРНО НАСТРОЕНИЕ
Зелено е.
И тръгвам със мечтата
за грейналата пролетна магия,
където пеят птици, а росата
в очите на цветята пак се крие...
Цъфти около мене любовта
и сякаш рай обгърнал е сърцето.
И окрилен, със птичите ята,
политам във безкрая на небето!
Но светва жълто.
Хей, внимавай ти,
че приближи до слънцето горещо
и златно-жълти, парещи лъчи
ще разтопят крилата ти човешки.
Че жълти са очите на страха,
на злобата от завист страстно дива...
Във жълто се обагря есента,
с предчувствие за зимата ревнива.
Червено е
на залеза окото
и спирам,
за да видя своя грях.
Кипи кръвта ми алена, защото
не те последвах и не те разбрах...
Червени са очите без отрада,
а може би, червени са от плач.
Без теб изгарям в пламъци на ада,
родени от раздялата по здрач.
Така се движа, воден все от чувства,
към ад и рай - във бясна надпревара!
Животът не е ли едно изкуство,
кодирано в цвета на светофара?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
