27 abr 2019, 23:01

Светове 

  Poesía » De amor, Otra
534 4 4

 

Представи си ти да ме обичаше,
а да живееше по друго време,
с разлика една секундичка
да бях далече.
Последното за мене първо
и мракът в мене изгрев
поисках с теб да бъдат.
Не ме интересува.
Дори и невъзможно,
макар да ме повикаш
далеч преди вълните,
птиците ще видят.
Аз зная, че те има,
чрез мене оживяваш,
в сълзата се оглеждаш.
Луната ми е тяло,
само за минути,
сетне се преливаш.
Пясъкът ни чупи.
Знаеш ли си песен?
Вятърът отнася
времето, в завеса.
Срещата е миг един,
после е вселената.

Вече съм до теб. 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря много!
  • Поетична телепортация! Сливане на два свята в една Вселена:много лирично... и мистично!
    Йоана,приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за светли Великденски празници!
  • !!!
  • Това стихотворение ми стана Любимо още щом попаднах на редовете:

    "Луната ми е тяло,
    само за минути,
    сетне се преливаш.
    Пясъкът ни чупи."

    Йоана, ти не си поетеса, а Магьосница на стиха! Светъл Великден! Да ти носи здраве, успехи и много нови изящни стихотворения, като написаното тук!
Propuestas
: ??:??