27.04.2019 г., 23:01

Светове

747 4 4

 

Представи си ти да ме обичаше,
а да живееше по друго време,
с разлика една секундичка
да бях далече.
Последното за мене първо
и мракът в мене изгрев
поисках с теб да бъдат.
Не ме интересува.
Дори и невъзможно,
макар да ме повикаш
далеч преди вълните,
птиците ще видят.
Аз зная, че те има,
чрез мене оживяваш,
в сълзата се оглеждаш.
Луната ми е тяло,
само за минути,
сетне се преливаш.
Пясъкът ни чупи.
Знаеш ли си песен?
Вятърът отнася
времето, в завеса.
Срещата е миг един,
после е вселената.

Вече съм до теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много!
  • Поетична телепортация! Сливане на два свята в една Вселена:много лирично... и мистично!
    Йоана,приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за светли Великденски празници!
  • !!!
  • Това стихотворение ми стана Любимо още щом попаднах на редовете:

    "Луната ми е тяло,
    само за минути,
    сетне се преливаш.
    Пясъкът ни чупи."

    Йоана, ти не си поетеса, а Магьосница на стиха! Светъл Великден! Да ти носи здраве, успехи и много нови изящни стихотворения, като написаното тук!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...