27.04.2019 г., 23:01

Светове

743 4 4

 

Представи си ти да ме обичаше,
а да живееше по друго време,
с разлика една секундичка
да бях далече.
Последното за мене първо
и мракът в мене изгрев
поисках с теб да бъдат.
Не ме интересува.
Дори и невъзможно,
макар да ме повикаш
далеч преди вълните,
птиците ще видят.
Аз зная, че те има,
чрез мене оживяваш,
в сълзата се оглеждаш.
Луната ми е тяло,
само за минути,
сетне се преливаш.
Пясъкът ни чупи.
Знаеш ли си песен?
Вятърът отнася
времето, в завеса.
Срещата е миг един,
после е вселената.

Вече съм до теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много!
  • Поетична телепортация! Сливане на два свята в една Вселена:много лирично... и мистично!
    Йоана,приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за светли Великденски празници!
  • !!!
  • Това стихотворение ми стана Любимо още щом попаднах на редовете:

    "Луната ми е тяло,
    само за минути,
    сетне се преливаш.
    Пясъкът ни чупи."

    Йоана, ти не си поетеса, а Магьосница на стиха! Светъл Великден! Да ти носи здраве, успехи и много нови изящни стихотворения, като написаното тук!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...