Представи си ти да ме обичаше,
а да живееше по друго време,
с разлика една секундичка
да бях далече.
Последното за мене първо
и мракът в мене изгрев
поисках с теб да бъдат.
Не ме интересува.
Дори и невъзможно,
макар да ме повикаш
далеч преди вълните,
птиците ще видят.
Аз зная, че те има,
чрез мене оживяваш,
в сълзата се оглеждаш.
Луната ми е тяло,
само за минути,
сетне се преливаш.
Пясъкът ни чупи.
Знаеш ли си песен?
Вятърът отнася
времето, в завеса.
Срещата е миг един,
после е вселената.
Вече съм до теб.
© Йоана Всички права запазени