Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
3 nov 2021, 12:55

Световъртеж 

  Poesía
201 1 2

Пътуването ни...  докрай невероятно

Световъртежът ми статично неподвижен.

Зад мен останаха вълните дивни

от смелият летеж в годините.

 

Спираловидно се оплитат часовете.

Увисват като сенки под очите.

Но радост е и зрее плод без време

щом вкуся с устните…чертите ти.

 

Просвирва клаксон през паважа.

Ръката ти се плъзва по тила ми.

От грохота на вената ми сънна

към дъното на мислите ме дръпва.

 

В гърлото изчаква ме викът,

а после като айсберг се обръща.

Една луна изгрява не по план

и трайно в призрак ме превръща.

 

Да бъда ли или…какво… не знам...

отново тук си, хватката държи ме.

Къде отивам, бях ли в нечий план?

Пътуването свърши, намери ме....

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??