Световъртеж
Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете.
Увисват като сенки под очите.
Но радост е и зрее плод без време
щом вкуся с устните…чертите ти.
Просвирва клаксон през паважа.
Ръката ти се плъзва по тила ми.
От грохота на вената ми сънна
към дъното на мислите ме дръпва.
В гърлото изчаква ме викът,
а после като айсберг се обръща.
Една луна изгрява не по план
и трайно в призрак ме превръща.
Да бъда ли или…какво… не знам...
отново тук си, хватката държи ме.
Къде отивам, бях ли в нечий план?
Пътуването свърши, намери ме....
© Валя Сотирова All rights reserved.
