23 ago 2014, 10:09

Светулчена нощ

Poesía » Otra

516 0 6

Светулчици, светулчици под блока
съзирам аз от нощния балкон!
Червени, сини, святкат без посока
в надут, като мечта, голям балон.

Не е ли чудо тези насекоми
от детството ни – тук, в самия град!? –
из въздуха сгъстен, на легиони,
да удрят марш в нестроен тих парад?

О, не! Събуждам се по тъмна доба –
светодиоди мигат на коли! –
огромни бръмбари и октоподи
заели са местата за игри.

И виждам аз как включени аларми
редят тревожно непонятен морз:
„Светулки вече няма, мили Барни,
във въздуха с бензинни пари – тоз!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mimoza20 (Мария Николова)

Харесах стиха!Моите светулки са прелетели и покрай тебе. Радвам се.

2014-08-23T19:53:55+03:00
rajsun (Райчо Русев)

2014-08-23T18:43:49+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Хубав стих.

2014-08-23T12:58:18+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

А започна толкова красиво....
и стигна до реалността.
Чудесен стих!

2014-08-23T10:31:10+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Да, в София вече няма светулки, но в по-малките градове все още ги има.
Стотици села пустеят, а София пращи по шевовете и се самоубива с газовете на повече от 4 милиона частни леки автомобили, отделно градски и друг транспорт...
Въздухът е мръсен. Преди беше причината (уж) Кремиковци... ха ха... Сега Кремиковци го няма, а е с пъти по-мръсно от преди...

Хубав стих, Иване... дано да се замислим всички и да си изберем по-добро място за живот, където ще има светулки, щурчета, славеи, много звезди, млачния път... и хармония
Никога не е късно да се започне от нулата, но товяа е присъщо на силните духом хора... и умните...
Поздрави, Иване!
И ти пожелавам сбъдване на сънищата и светулки в ръката

2014-08-23T10:25:45+03:00