rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 23, 2014, 10:09 AM

Светулчена нощ 

  Poetry » Other
395 0 6

Светулчици, светулчици под блока
съзирам аз от нощния балкон!
Червени, сини, святкат без посока
в надут, като мечта, голям балон.

Не е ли чудо тези насекоми
от детството ни – тук, в самия град!? –
из въздуха сгъстен, на легиони,
да удрят марш в нестроен тих парад?

О, не! Събуждам се по тъмна доба –
светодиоди мигат на коли! – 
огромни бръмбари и октоподи
заели са местата за игри.

И виждам аз как включени аларми
редят тревожно непонятен морз:
„Светулки вече няма, мили Барни,
във въздуха с бензинни пари – тоз!”

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах стиха!Моите светулки са прелетели и покрай тебе. Радвам се.
  • Хубав стих.
  • А започна толкова красиво....
    и стигна до реалността.
    Чудесен стих!
  • Да, в София вече няма светулки, но в по-малките градове все още ги има.
    Стотици села пустеят, а София пращи по шевовете и се самоубива с газовете на повече от 4 милиона частни леки автомобили, отделно градски и друг транспорт...
    Въздухът е мръсен. Преди беше причината (уж) Кремиковци... ха ха... Сега Кремиковци го няма, а е с пъти по-мръсно от преди...

    Хубав стих, Иване... дано да се замислим всички и да си изберем по-добро място за живот, където ще има светулки, щурчета, славеи, много звезди, млачния път... и хармония
    Никога не е късно да се започне от нулата, но товяа е присъщо на силните духом хора... и умните...
    Поздрави, Иване!
    И ти пожелавам сбъдване на сънищата и светулки в ръката
  • Хубаво, човешко !
Random works
: ??:??