16 ene 2009, 22:43

Светулчице

  Poesía » Otra
811 0 2

 

Светулчице, вярна приятелко,

покажи ми пътя напред

и дари ме със сила, о, мечтателко,

да търся правда навред.

 

Вярна и предана си ти

и никога не ме подвеждаш.

Водиш ме към чудни бъднини

и към щастието ме отвеждаш.

 

Понякога си като горска самодива,

явяваща се в сънищата ми в среднощ.

Ти си смела, борбена, но и красива,

и ме зареждаш със своята мощ.

 

О, светулчице мила,

ти всъщност си моята душа,

която чрез своята помощ и закрила

ме докосва до хорските сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
    Но!
    Във втория куплет сменяш ритъма - огледай целия стих и го прочети на глас!
    /Така правя не само аз/
    Зная, че можеш!
    Успех!
  • светулчицата не ми се струва най-подходящата метафора за душа.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...