27 mar 2014, 17:32

... светулчице, ожари ме...

1.2K 0 14

 

... светулчице, ожари ме...

 

 

В небето ми - измамна пролет.

Чуждата светулка на Кръчмаров.

А моята е черна. Като горест.

Потрепва плахо. И дъха ми пари.

 

Някъде се губи сред коприва.

Хребет дълго сянката ù чупи.

В клюн надежда. На клъбце се свила.

Падне ли сред пясъци... Изтупва се.

 

Хуква... Огнедиша сред тревите.

Близва ми сълзата - вярно куче.

Смисъла намери ли те питам?

Аз съм пеленаче. Обич суча.

 

Даже да горчиш като тинтява.

Или на завоя да ме сриташ...

Пред теб стоя. Отсяла плявата.

Жаждата ме мъчи. Като ситост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...