... светулчице, ожари ме...
... светулчице, ожари ме...
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари.
Някъде се губи сред коприва.
Хребет дълго сянката ù чупи.
В клюн надежда. На клъбце се свила.
Падне ли сред пясъци... Изтупва се.
Хуква... Огнедиша сред тревите.
Близва ми сълзата - вярно куче.
Смисъла намери ли те питам?
Аз съм пеленаче. Обич суча.
Даже да горчиш като тинтява.
Или на завоя да ме сриташ...
Пред теб стоя. Отсяла плявата.
Жаждата ме мъчи. Като ситост.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Или ситостта е жажда?
-
Супер!
-
Душа претворена във думи....Приказно е
-
: Радвам се да те "видя". Отново оригинална!
-
Страхотен стих, Таня! Липсва ми поезията ти, минавай по-често!
-
Дървото - в случая визирам тази аконитка - самакитка. Свикнал съм да не ме разгадават!
-
Дървото ти благодари.
Но мисли, че е по-добре,
наместо Н2О от чучурите три,
бездомен пес да му се и....е. -
В този тъй прекрасен ден
ще пия вино. От доброто.
Ей, келнер, една чаша и за мен
и две кофи вода за дървото. -
Черпя с отвара. Самакитка.
По нозете ми змии.
Не ме изкушавай със питка.
Самоубийствено не отпивай. -
Днес пих вода от чучура в кв."Трите чучура", та покрай това се сетих за любимите ти чешми. И отново взе да ме мъчи тая пуста жажда!
Що ли не те изпия...докато не са пристигнали верните кучета!
Поздрав за якото като ритник стихотворение!
-
Много хубав стих, Таня!
"Пред теб стоя. Отсяла плявата.
Жаждата ме мъчи. Като ситост." -
Изпепеляваща поезия.... какво друго да кажа....
Танечка.... -
Почувствах го, какво повече...
! -
Познавам тази Жажда, не бях се сетил за това страхотно оксиморонно сравнение!
Лошото идва, когато тя си тръгне...
Поздравления за стиха!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
