... светулчице, ожари ме... 

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

• radiola (Рада Димова)

  2014-06-22T23:07:19+03:00
  Или ситостта е жажда?
• Довереница (Дочка Василева)

  2014-06-09T23:39:34+03:00
  Супер!
• Valdemaro (Валдемар)

  2014-05-16T17:28:09+03:00
  Душа претворена във думи....Приказно е
• Anita765 (Ани Монева)

  2014-04-05T01:23:42+03:00
  : Радвам се да те "видя". Отново оригинална!
• magnum (Венцислав Янакиев)

  2014-03-30T21:45:14+03:00
  Страхотен стих, Таня! Липсва ми поезията ти, минавай по-често!
• oksimoron (Христов)

  2014-03-28T22:37:20+02:00
  Дървото - в случая визирам тази аконитка - самакитка. Свикнал съм да не ме разгадават!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2014-03-28T22:27:16+02:00
  Дървото ти благодари.
  Но мисли, че е по-добре,
  наместо Н2О от чучурите три,
  бездомен пес да му се и....е.
• oksimoron (Христов)

  2014-03-28T19:36:11+02:00
  В този тъй прекрасен ден
  ще пия вино. От доброто.
  Ей, келнер, една чаша и за мен
  и две кофи вода за дървото.
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2014-03-28T15:59:47+02:00
  Черпя с отвара. Самакитка.
  По нозете ми змии.
  Не ме изкушавай със питка.
  Самоубийствено не отпивай.
• oksimoron (Христов)

  2014-03-28T13:33:30+02:00
  Днес пих вода от чучура в кв."Трите чучура", та покрай това се сетих за любимите ти чешми. И отново взе да ме мъчи тая пуста жажда!
  Що ли не те изпия...докато не са пристигнали верните кучета!
  Поздрав за якото като ритник стихотворение!
• Sanvali (Санвали)

  2014-03-28T11:44:20+02:00
  Много хубав стих, Таня!
  
  "Пред теб стоя. Отсяла плявата.
  Жаждата ме мъчи. Като ситост."
• sisi6571 (Светла Илиева)

  2014-03-28T09:47:55+02:00
  Изпепеляваща поезия.... какво друго да кажа....
  Танечка....
• djudjii (Жанет Велкова)

  2014-03-28T09:41:25+02:00
  Почувствах го, какво повече...
  !
• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-03-27T19:18:40+02:00
  Познавам тази Жажда, не бях се сетил за това страхотно оксиморонно сравнение!
  Лошото идва, когато тя си тръгне...
  Поздравления за стиха!