... светулчице, ожари ме...
... светулчице, ожари ме...
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари.
Някъде се губи сред коприва.
Хребет дълго сянката ù чупи.
В клюн надежда. На клъбце се свила.
Падне ли сред пясъци... Изтупва се.
Хуква... Огнедиша сред тревите.
Близва ми сълзата - вярно куче.
Смисъла намери ли те питам?
Аз съм пеленаче. Обич суча.
Даже да горчиш като тинтява.
Или на завоя да ме сриташ...
Пред теб стоя. Отсяла плявата.
Жаждата ме мъчи. Като ситост.
© Таня Георгиева All rights reserved.
