mariamarkovska (Мария Марковска)
35 0
16 jun 2017, 16:49

Светулка 

  Poesía » Del paisaje
1988 2 6

Една светулка лятото доведе.

Спря уморена върху мойта длан,

с дъха си топъл да я сгрея

и лятна обич да ѝ дам.

 

И както някога, преди години,

да скитам с нея из полята,

когато нощ коси разстила

и вятърът шепти в житата.

 

... Когато лятото си иде,

мил спомен ще остане тя –

една светулка на дланта ми

и вятър в зрелите жита!

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??