Jun 16, 2017, 4:49 PM

Светулка 

  Poetry » Landscape
2126 2 6
Една светулка лятото доведе.
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години,
да скитам с нея из полята,
когато нощ коси разстила
и вятърът шепти в житата.
... Когато лятото си иде,
мил спомен ще остане тя –
една светулка на дланта ми
и вятър в зрелите жита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Марковска All rights reserved.

Random works
: ??:??