22 oct 2007, 8:56

Светулка

  Poesía
1.1K 0 4
Светулка

Аз съм мъничка светулка в здрача,
но каква е силна тъмнината.
Все ме принуждава да заплача,
но пък аз владея светлината!
И дори да иска да спечели,
много хляб ще трябва да яде.
Мен ме пазят белите дантели,
полетели в синьото небе!
Знам, че тя ще иска да се бием,
ала аз не ще се дам така -
щом ме види тя ще се покрие!
Ах, горката тъмнина...
Аз съм мъничка светулка в здрача,
но от мен е малка тъмнината
и едва ли пак така ще плача -
все пак аз владея светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...