22 oct 2007, 8:56

Светулка

  Poesía
1.1K 0 4
Светулка

Аз съм мъничка светулка в здрача,
но каква е силна тъмнината.
Все ме принуждава да заплача,
но пък аз владея светлината!
И дори да иска да спечели,
много хляб ще трябва да яде.
Мен ме пазят белите дантели,
полетели в синьото небе!
Знам, че тя ще иска да се бием,
ала аз не ще се дам така -
щом ме види тя ще се покрие!
Ах, горката тъмнина...
Аз съм мъничка светулка в здрача,
но от мен е малка тъмнината
и едва ли пак така ще плача -
все пак аз владея светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....