22.10.2007 г., 8:56

Светулка

1.1K 0 4
Светулка

Аз съм мъничка светулка в здрача,
но каква е силна тъмнината.
Все ме принуждава да заплача,
но пък аз владея светлината!
И дори да иска да спечели,
много хляб ще трябва да яде.
Мен ме пазят белите дантели,
полетели в синьото небе!
Знам, че тя ще иска да се бием,
ала аз не ще се дам така -
щом ме види тя ще се покрие!
Ах, горката тъмнина...
Аз съм мъничка светулка в здрача,
но от мен е малка тъмнината
и едва ли пак така ще плача -
все пак аз владея светлината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...