Oct 22, 2007, 8:56 AM

Светулка

  Poetry
1.1K 0 4
Светулка

Аз съм мъничка светулка в здрача,
но каква е силна тъмнината.
Все ме принуждава да заплача,
но пък аз владея светлината!
И дори да иска да спечели,
много хляб ще трябва да яде.
Мен ме пазят белите дантели,
полетели в синьото небе!
Знам, че тя ще иска да се бием,
ала аз не ще се дам така -
щом ме види тя ще се покрие!
Ах, горката тъмнина...
Аз съм мъничка светулка в здрача,
но от мен е малка тъмнината
и едва ли пак така ще плача -
все пак аз владея светлината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...