Oct 22, 2007, 8:56 AM

Светулка

  Poetry
1.1K 0 4
Светулка

Аз съм мъничка светулка в здрача,
но каква е силна тъмнината.
Все ме принуждава да заплача,
но пък аз владея светлината!
И дори да иска да спечели,
много хляб ще трябва да яде.
Мен ме пазят белите дантели,
полетели в синьото небе!
Знам, че тя ще иска да се бием,
ала аз не ще се дам така -
щом ме види тя ще се покрие!
Ах, горката тъмнина...
Аз съм мъничка светулка в здрача,
но от мен е малка тъмнината
и едва ли пак така ще плача -
все пак аз владея светлината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...