24 jun 2008, 9:04

Светулка 

  Poesía » De amor
888 0 4
 

И отново пада нощта,

звездите блестят по небето,

една самотна душа,

ме гледа право в сърцето.

 

И ето, изгрява луната,

осветява красиво лице

и едно момиче говори с тишината,

а сълзите се забиват в нейното сърце.

 

Литва светулка в мрака,

показва пътя в нощта.

Сълзите спират да разказват

тъжната история на любовта.

 

Тя се усмихва и поема

пътя надолу, но не в пропастта,

а онази тясна пътека,

осветена от малка душа.

 

И върви ли върви в мрака,

и губи се и пак се намира,

и чувства, че не може да чака,

че пътя напред не трябва да спира.

 

© Вили Мотовили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??