Светулка
И отново пада нощта,
звездите блестят по небето,
една самотна душа,
ме гледа право в сърцето.
И ето, изгрява луната,
осветява красиво лице
и едно момиче говори с тишината,
а сълзите се забиват в нейното сърце.
Литва светулка в мрака,
показва пътя в нощта.
Сълзите спират да разказват
тъжната история на любовта.
Тя се усмихва и поема
пътя надолу, но не в пропастта,
а онази тясна пътека,
осветена от малка душа.
И върви ли върви в мрака,
и губи се и пак се намира,
и чувства, че не може да чака,
че пътя напред не трябва да спира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Мотовили Всички права запазени
