24 июн. 2008 г., 09:04
И отново пада нощта,
звездите блестят по небето,
една самотна душа,
ме гледа право в сърцето.
И ето, изгрява луната,
осветява красиво лице
и едно момиче говори с тишината,
а сълзите се забиват в нейното сърце.
Литва светулка в мрака,
показва пътя в нощта.
Сълзите спират да разказват
тъжната история на любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация