vili_tr (Вили Мотовили)
59 170
Jun 24, 2008, 9:04 AM

Светулка 

  Poetry » Love
937 0 4
 

И отново пада нощта,

звездите блестят по небето,

една самотна душа,

ме гледа право в сърцето.

 

И ето, изгрява луната,

осветява красиво лице

и едно момиче говори с тишината,

а сълзите се забиват в нейното сърце.

 

Литва светулка в мрака,

показва пътя в нощта.

Сълзите спират да разказват

тъжната история на любовта.

 

Тя се усмихва и поема

пътя надолу, но не в пропастта,

а онази тясна пътека,

осветена от малка душа.

 

И върви ли върви в мрака,

и губи се и пак се намира,

и чувства, че не може да чака,

че пътя напред не трябва да спира.

 

© Вили Мотовили All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??