Видяха се светулка и молец
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля.
Аз светя в тъмното по таз земя,
неукия ограмотявам
и всичко живо просвещавам.
Аз изучавам всички днес.
Науката ни води към прогрес
и тези знания по зрънце
на вас раздавам като слънце.
Дарявам мъдрост, светлина
и върша всичко с вещина.”
„Ти светиш, но и гаснеш,” – каза той,
„четеш и пишеш, но все някой
издигнеш ли се, ще те стъпче,
в забрава ще умреш без гробче.
Тук никой няма да те споменава
и все едно – напразно си живяла.
Макар и да съм дребничък молец,
не съм злобар, мошеник и крадец,
но като наш управник за беда
от мене няма полза, а вреда.”
И двамата се разридаха,
по-друго бъдеще си пожелаха.
© Силвия Милева Todos los derechos reservados