Видяха се светулка и молец

и тя му каза: „Ти не си светец,

защото правиш дрехите на дрипи,

а книжният молец пък дупчи книги,

роден си само за беля.

Аз светя в тъмното по таз земя,

неукия ограмотявам

и всичко живо просвещавам.

Аз изучавам всички днес.

Науката ни води към прогрес

и тези знания по зрънце

на вас раздавам като слънце.

Дарявам мъдрост, светлина

и върша всичко с вещина.”

„Ти светиш, но и гаснеш,” – каза той,

„четеш и пишеш, но все някой

издигнеш ли се, ще те стъпче,

в забрава ще умреш без гробче.

Тук никой няма да те споменава

и все едно – напразно си живяла.

Макар и да съм дребничък молец,

не съм злобар, мошеник и крадец,

но като наш управник за беда

от мене няма полза, а вреда.”

И двамата се разридаха,

по-друго бъдеще си пожелаха.