5.10.2022 г., 10:05

Светулка и молец

633 0 0

Видяха се светулка и молец

и тя му каза: „Ти не си светец,

защото правиш дрехите на дрипи,

а книжният молец пък дупчи книги,

роден си само за беля.

Аз светя в тъмното по таз земя,

неукия ограмотявам

и всичко живо просвещавам.

Аз изучавам всички днес.

Науката ни води към прогрес

и тези знания по зрънце

на вас раздавам като слънце.

Дарявам мъдрост, светлина

и върша всичко с вещина.”

„Ти светиш, но и гаснеш,” – каза той,

„четеш и пишеш, но все някой

издигнеш ли се, ще те стъпче,

в забрава ще умреш без гробче.

Тук никой няма да те споменава

и все едно – напразно си живяла.

Макар и да съм дребничък молец,

не съм злобар, мошеник и крадец,

но като наш управник за беда

от мене няма полза, а вреда.”

И двамата се разридаха,

по-друго бъдеще си пожелаха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...