25 abr 2015, 20:44

Светулки

  Poesía » Otra
598 0 0

Притихват онемели, в плен на тъмнината,
те са възлюбените дъщери
на черната Нощ, необятна.
И тайна в светлината им искри.

Как била орисана Нощта,
да скрива пътища, надежди,
на Здрача да стане жена,
и с него в едно страховете към земята да повеждат. 

Но на разсъмване видяла
порозовели слънчеви лъчи
и хоризонта засиял.
В плен на Деня изгубила своите очи.

И нямало как орис да си бъдат,
делила ги природа и вселена.
Светулките дарил ù, вместо любов луда,
да ù напомнят в мрака за него.


25.04.2015г.

гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...