Светулки

Притихват онемели, в плен на тъмнината,
те са възлюбените дъщери
на черната Нощ, необятна.
И тайна в светлината им искри.

Как била орисана Нощта,
да скрива пътища, надежди,
на Здрача да стане жена,
и с него в едно страховете към земята да повеждат. 

Но на разсъмване видяла
порозовели слънчеви лъчи
и хоризонта засиял.
В плен на Деня изгубила своите очи.

И нямало как орис да си бъдат,
делила ги природа и вселена.
Светулките дарил ù, вместо любов луда,
да ù напомнят в мрака за него.

25.04.2015г.

гр. Сопот