Светулки в мрака
земята топла като мамината гръд,
небето синьо, в очите ми се отразява,
в трева благоуханна, положил морно тяло,
прехласнат слушам притча от листата...
в клонака, крило ми тихичко трепти,
заслушани подлитат птички
в тревата нещо шумоли,
мравка, търсеща, ме гъделичка...
надигам се и тръгвам да подиря камък
да отбележа този странен ден,
скалисти хребети в далечината,
залязващ слънчев диск и спомен смел...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Коев Todos los derechos reservados
