На дъното съм аз сега
и нямя на къде да продължа.
Всички ме забравиха
и тук сама ме изоставиха.
И да плача повече не мога.
Не изпитвам вече и тревога.
Безразлично всичко е за мен,
нямя вече нощ и ден.
Нямя слънце и луна,
всичко е една мъгла.
Нямя кой ръка да подаде
и от мрака да ме изведе.
Забравена съм аз сега,
тук на края ня света.
Но има път на горе, зная,
и от дупката ще се избавя.
Живота пак ще преоткрия
и щастието мое ще открия.
Правдата ще възтържествува
и злото в дупката ще бутна, да гостува.
Там завинаги ще го заровя,
и всеки изход ще затворя.
И светъл лъч веднага виждам,
и от дъното на ямятя излизам.
Така по него до върха се изкачих,
и мрака в себе си аз победих.