11 мая 2006 г., 23:20

Светъл лъч надежда 

  Поэзия
755 0 0
На дъното съм аз сега
и нямя на къде да продължа.
Всички ме забравиха
и тук сама ме изоставиха.
И да плача повече не мога.
Не изпитвам вече и тревога.
Безразлично всичко е за мен,
нямя вече нощ и ден.
Нямя слънце и луна,
всичко е една мъгла.
Нямя кой ръка да подаде
и от мрака да ме изведе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танння Танння Все права защищены

Предложения
: ??:??