Загубата е достойна,

когато борил си се ти до край

когато силите ти сетни свършват,

но жадуваш своя светъл рай!

И макар загубил, във калта,

с кръв, течаща от сърцето,

ръката протегната е към небето

и умирайки, ти някак продължаваш!

Борейки се, до сетния си дъх!

Продължаваш към своята мечта!...

И макар, че гробът ти е днес покрит със мъх,

той ще свети в нечия душа.

Питайки го сякаш:

"Аз опитах! Борих се до край!

А ти приятелю, имаш ли кураж

да търсиш своя светъл рай?".