Загубата е достойна,
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта,
с кръв, течаща от сърцето,
ръката протегната е към небето
и умирайки, ти някак продължаваш!
Борейки се, до сетния си дъх!
Продължаваш към своята мечта!...
И макар, че гробът ти е днес покрит със мъх,
той ще свети в нечия душа.
Питайки го сякаш:
"Аз опитах! Борих се до край!
А ти приятелю, имаш ли кураж
да търсиш своя светъл рай?".
© Добромир Иванов Все права защищены