9 mar 2011, 11:22

Светъл спомен

  Poesía » Otra
715 0 3

Две прозорчета сини,
със железни решетки
и с перденца от цветна басма,
два офорта, картина,
дървен стол, табуретка,
и ковьорче с изкусна везма

над леглото, застлано
с излителия губер...
стар долап и панерче със боб...
а на пода тъкана
ръчно черга от груби
пъстроцветни влакна от коноп.

На липа и черница
тук ухае... на орех,
а във ъгъла шарен котак
с разширени зеници
гледа как му говори
нещо весело рошав хлапак.

Уморена женица
тихо прага пристъпя
със усмивка във погледа благ.
Посребрени къдрици
галят скулите скъпи...
Спомен светъл от детството, пак

ти ме топлиш отново
и хлапака у мене
пак възкръсва безгрижно щастлив.
Най-красивото слово
тази чиста вселена,
този свят невъзможно красив,

да опише не може.
Но дори и без думи
той живее завинаги в мен.
В часовете тревожни
той спасява духа ми
от кошмара на днешния ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...