Светъл спомен
Две прозорчета сини,
със железни решетки
и с перденца от цветна басма,
два офорта, картина,
дървен стол, табуретка,
и ковьорче с изкусна везма
над леглото, застлано
с излителия губер...
стар долап и панерче със боб...
а на пода тъкана
ръчно черга от груби
пъстроцветни влакна от коноп.
На липа и черница
тук ухае... на орех,
а във ъгъла шарен котак
с разширени зеници
гледа как му говори
нещо весело рошав хлапак.
Уморена женица
тихо прага пристъпя
със усмивка във погледа благ.
Посребрени къдрици
галят скулите скъпи...
Спомен светъл от детството, пак
ти ме топлиш отново
и хлапака у мене
пак възкръсва безгрижно щастлив.
Най-красивото слово
тази чиста вселена,
този свят невъзможно красив,
да опише не може.
Но дори и без думи
той живее завинаги в мен.
В часовете тревожни
той спасява духа ми
от кошмара на днешния ден.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
