21 abr 2019, 2:21

Светът

504 0 1

Светът си има даден ред

и във пространството пътува.

И дни, и вечери поред

се сменят. Слънцето ликува.

 

Дали с петли или без тях,

аз знам, че утре ще се съмне.

Ако това е божи грях,

то нека мълния ме гръмне.

 

Това е божи кръговрат

и той циклично се повтаря.

Светът- не знаейки обрат,

с години в ада се разтваря.

 

Но идва оня тъжен ден,

кога сърцето ще се скърши.

Светът ще се лиши от мен...

Животът няма да се свърши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...