Apr 21, 2019, 2:21 AM

Светът

503 0 1

Светът си има даден ред

и във пространството пътува.

И дни, и вечери поред

се сменят. Слънцето ликува.

 

Дали с петли или без тях,

аз знам, че утре ще се съмне.

Ако това е божи грях,

то нека мълния ме гръмне.

 

Това е божи кръговрат

и той циклично се повтаря.

Светът- не знаейки обрат,

с години в ада се разтваря.

 

Но идва оня тъжен ден,

кога сърцето ще се скърши.

Светът ще се лиши от мен...

Животът няма да се свърши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...