Светът
506
0
1
Светът си има даден ред
и във пространството пътува.
И дни, и вечери поред
се сменят. Слънцето ликува.
Дали с петли или без тях,
аз знам, че утре ще се съмне.
Ако това е божи грях,
то нека мълния ме гръмне.
Това е божи кръговрат
и той циклично се повтаря.
Светът- не знаейки обрат,
с години в ада се разтваря.
Но идва оня тъжен ден,
кога сърцето ще се скърши.
Светът ще се лиши от мен...
Животът няма да се свърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
