21.04.2019 г., 2:21 ч.

Светът 

  Поезия » Философска
241 0 1

Светът си има даден ред

и във пространството пътува.

И дни, и вечери поред

се сменят. Слънцето ликува.

 

Дали с петли или без тях,

аз знам, че утре ще се съмне.

Ако това е божи грях,

то нека мълния ме гръмне.

 

Това е божи кръговрат

и той циклично се повтаря.

Светът- не знаейки обрат,

с години в ада се разтваря.

 

Но идва оня тъжен ден,

кога сърцето ще се скърши.

Светът ще се лиши от мен...

Животът няма да се свърши.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??