13 nov 2024, 16:23

Светът е бял 

  Poesía » Otra
135 0 4

От днес светът все повече важи,

все повече цъфти като градина.

Небето свети в мене. И лежи

над морските вълни от бяла грива.

Два гларуса на моя стар балкон –

след първата фиеста с пируети.

И аз седя и гледам мълчешком,

та земното кълбо ми е в ръцете.

Светът е чудно бял. И днес расте,

но този път за никъде не бърза.

И тук се раждам чист като дете –

пред тази съвършеност като в църква.

 

© Васил Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??