От днес светът все повече важи,
все повече цъфти като градина.
Небето свети в мене. И лежи
над морските вълни от бяла грива.
Два гларуса на моя стар балкон –
след първата фиеста с пируети.
И аз седя и гледам мълчешком,
та земното кълбо ми е в ръцете.
Светът е чудно бял. И днес расте,
но този път за никъде не бърза.
И тук се раждам чист като дете –
пред тази съвършеност като в църква.
© Васил Борисов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
