Светът е невинното детство
Мо:
-Светът е невинното детство
с душа за любов, притаена
и нишката – мило вълшебство,
от теб и от мен, споделена.
Умората – сила коварна,
с обиди те прави скован
и само с душа благодарна
животът е мил, а не проигран.
Лъки:
-Невинност душата докосва
и чувстваш такава наслада,
която живота миросва
и с нея си винаги млада.
Светът е такова пространство,
в което приятелство вечно
чертае щастливо познанство-
открито, добро и сърдечно.
Мо:
-В душата ти днеска се спирам,
отхвърляйки всички окови,
защото човечност съзирам
и правя от нея основи
в битка с минало мрачно,
което жестоко и злобно бучи
пред пътя на ложето брачно,
което с обич гореща звучи
и хващам прострените длани,
свободна от злото проклето,
защото чрез дни неразбрани
нахлува теглото, което
гаси светлината в очите,
а щом хладината е там,
къде ще растат добрините-
в живота ще можеш ли сам?
Лъки:
-Светът, с мечти обозрими,
чрез нашата обич шепти
и хората стават любими,
макар че потокът му също гнети
с реалности, тъй безобразни,
че тръпне душата ми цяла
от хора, които са празни
и носят тревожна раздяла,
но няма да свръщам обратно
по старите пътища прашни,
че тръгнахме в път – безвъзвратно,
навлизайки в дебрите страшни
чрез творчество, леещо в стих
пламък любовен, у нас разгорял
чувство безбрежно – гласът му е тих-
на човека – така помъдрял.
Светът ми е с нови простори,
че той е на нашите плещи
и някак си странно говори
по повод на думи горещи,
които рисуват звездите
в напълно реални мечти,
защото ще пазим лъчите,
които щедро ми поднесе ти.
Мо:
-Но не казвай моля, че мечтите
очертават твоя свят завършил,
че нахлуват тук вините
и че някой нещо е прекършил,
а пък то в душата ти стърчи
и бленуваш святата вода,
а не спира в устата да горчи
и не можеш да отрониш мило:”Да!”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
