26 jul 2023, 9:44

Светът е погледа на хъски снежно

  Poesía
581 4 6

Светът е погледа на хъски снежно

в един протяжен, скучен, тих трамвай,

обикнало ме с цялата си нежност

и плувам в любовта му като в рай.

 

С какво заслужих куческата ласка,

бледнея по заслуги пред комар.

Откри ме с погледа му син, захласнат,

от Бога ми изпратен чуден дар.

 

Открих в трамвая, кучето обича,

но искрено, без маска и без грим.

Уж хората разумни се наричаме,

а мразим се с възторг неповторим.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, че сте тук, Валери, Георги, Вале, Мария и Ники! Нека имате много любов във вас и около вас и нека любовта ви носи много радост, мир и споделеност
  • Поздрави и на двамата!
    Чудесно сте!
  • Обичта на кучета наистина е пословична! Познавам я, имах я... Може би тряб да се научим от животните на обич, Миленче! Поздравявам те!😘💖
  • Прекрасно.
  • Светът е поглед на циничен Змей
    изял отдавна девственото в него,
    невидим който в него си живей
    и манипулира ни с отровно его.

    Той никога не е изпитвал топлина
    различна от огъня, който бълва,
    не знае милост, не познава и вина,
    жестокост само вътре го изпълва.

    И този Змей на хората е дал
    от злото си със шепи пълни -
    Запълва то, каквото е изял,
    и затова и ставаме по-тъмни..
    ___
    Много ми хареса стихотворението ти и по него сътворих това - ако не възразяваш, бих искал някой ден да го пусна като свързано към твоето.
    Поздравявам те.

Къщичка за птици 🇧🇬

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... понеже се видях с коджа парици,
си купих от пазара три дъски,
сковах си малка къщичка за птици –
това поне ми иде отръки! ...
442 4 7

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...