26 jul 2023, 9:44

Светът е погледа на хъски снежно

  Poesía
575 4 6

Светът е погледа на хъски снежно

в един протяжен, скучен, тих трамвай,

обикнало ме с цялата си нежност

и плувам в любовта му като в рай.

 

С какво заслужих куческата ласка,

бледнея по заслуги пред комар.

Откри ме с погледа му син, захласнат,

от Бога ми изпратен чуден дар.

 

Открих в трамвая, кучето обича,

но искрено, без маска и без грим.

Уж хората разумни се наричаме,

а мразим се с възторг неповторим.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, че сте тук, Валери, Георги, Вале, Мария и Ники! Нека имате много любов във вас и около вас и нека любовта ви носи много радост, мир и споделеност
  • Поздрави и на двамата!
    Чудесно сте!
  • Обичта на кучета наистина е пословична! Познавам я, имах я... Може би тряб да се научим от животните на обич, Миленче! Поздравявам те!😘💖
  • Прекрасно.
  • Светът е поглед на циничен Змей
    изял отдавна девственото в него,
    невидим който в него си живей
    и манипулира ни с отровно его.

    Той никога не е изпитвал топлина
    различна от огъня, който бълва,
    не знае милост, не познава и вина,
    жестокост само вътре го изпълва.

    И този Змей на хората е дал
    от злото си със шепи пълни -
    Запълва то, каквото е изял,
    и затова и ставаме по-тъмни..
    ___
    Много ми хареса стихотворението ти и по него сътворих това - ако не възразяваш, бих искал някой ден да го пусна като свързано към твоето.
    Поздравявам те.

Къщичка за птици 🇧🇬

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... понеже се видях с коджа парици,
си купих от пазара три дъски,
сковах си малка къщичка за птици –
това поне ми иде отръки! ...
438 4 7

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...