25 ene 2022, 22:18  

Светът е влюбен в толкова омрази...

  Poesía » Civil
1K 1 4

 

Светът е влюбен в толкова омрази...

В блестящият кинжал на Завистта.

Че цялата Любов не стига да закърпим

тези рани. От вълчият капан на Алчността.

 

Затварят се вратите към сърцето ...

Препъваме  се в грешните  очи .

Отварят  се портали -  към небето

и Душата - птица бяла , спира да лети.

 

Спомени и дни се чупят като стомни

и  в  чаши глинени , събираме трохи...

Истините рухват  малки,  доверчиви...

А дъждът дълбоко във сърцето ми вали.

 

Все търсим  светлинки  във мрака...

Безверниците ... Бог  да ни сближи.

Ти не се отчайвай...Аз съм меч и Огън.

И просто смело...  с  Обич продължи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...